Аз нямам душа да заплача.
Тъй далече плачът ми ехти.
Сгушен в нежните вопли на здрача,

Една дума и очите ми са зелени.Нефритено зелени или като разпенени морски вълни малко преди залез.Аз съм очите ми.Ще ме познаеш.Приличам на баща ми.Някога го питах с детско любопитство какъв цвят са очите му.Сякаш си спомням,че каза "Ако...

 
Плахо стъпвам по стари дъски.
Тъй стари,че под краката ми шепнат.

"Съвсем трезво ще призная,
че да си уморен е връх!
Къде се свършва със безкрая

Не съм целувала по миглите,
откакто бях щастливото дете,
целуващо очите на красивите

"Обичам снега след минало лято -
в чаша топло разтворимо кафе.
Днес съм тук,а утре ме няма.

С океански приливни очи
Ти си мъничка планета.
От полюсите ти боли –

Как само искам да прегърна.
Кротко. С цялата бушуваща във мене
мисъл за отминаващото време.

В нощта, когато замлъкнаха китарите
и ангелите сякаш внезапно онемяха,
свойте мрежи разплитаха рибарите,

Да крещя ли да ме чуеш,
Ти небе с отворени обятия..?
Да рисувам ли по тебе

Почувствах ония прилив на енергия – специфичния.Нямам нагласата за скачане с бънджи или бягане с препядствия,нито дори за обикновен фитнес.Енергията е друга.Даже смело мога да твърдя,че тая енергия си е чиста умора.Умора от днес,от...

На чисто, сякаш никога преди
кал в ръцете си не си държал.
Не поглеждаш себе си дори -