Почувствах ония прилив на енергия – специфичния.Нямам нагласата за скачане с бънджи или бягане с препядствия,нито дори за обикновен фитнес.Енергията е друга.Даже смело мога да твърдя,че тая енергия си е чиста умора.Умора от днес,от вчера,от кафе без захар изпито с неподходящия човек.Някои хора са измислили синоним на тази умора и я наричат вдъхновение.Аз в началото не се съгласявах.Тръгнах да правя етимологичен анализ на думата,търсих корени,мислих върху морфеми и в крайна сметка,ако думата е с корен ‘дъх’,а ‘в’ е нещото в дъха ти и аналогично вдъхновението е това,което дишаш,бях склонна да се съглася.Защото хората дишат много повече от химични елементи.Не знам защо почти винаги се получава така – вдишваш щастие,издишваш разочарование.Всичко това се обработва в гръдния ти кош сякаш за секунди,а всъщност се изморяваш.Някой път дробовете ти стават черни и мръсни като на закоравял пушач и издишваш умората си върху бял лист.Наркоманите пък вдишват бял прах,а си мислят че вдишват щастие.После като издишат разочарование обикновено нямат много време още да дишат.Та вдъхновението е толкова разнородно... Сигурно за това,толкова обичам да пиша за него.В случая моето вдъновение е една проста умора.Вдишвана и издишвана хиляди пъти,по хиляда различни начини.Въздъхнах с облекчение и престанах да дишам за теб.



P.S Какво е за вас вдъхновението(в момента и по принцип)?

кой злодей предизвика появата на този постинг? посочи ми го и аз ще му разкрия смисъла на библейската фраза "не слово, а меч дойдох да донеса!" ще отмъстя за теб, не се съмнявай!

хахаха,ако ти кажа,че всъщност няма такъв човек!?Но бих могла да си измисля ,за да се наслаждавам на елегантната ти самоотверженост :) Поздрави !

винаги съм на твое разположение!